Мисията на Съюза на слепите в България е защита на човешките, гражданските, социалните, икономическите и други права на хората със зрителни увреждания
English
 
Промени цвета:
Размер на шрифта: 
Европейски съюз

История на Съюза

           Създаване и развитие

 

     През осемнадесети  век  Европа е разтърсена от Великата френска революция, вестителка на нови социални ценности и пориви за свобода. През този век слепите тръгват по пътя на признанието и равноправието.
     В Париж през 1774 г. Валентин Хаюи създава първия институт за слепи в Европа. Английските евреи през 1819 година създават свой съюз на слепите. Задачата, която си поставят, е повече от ясна - борба за правата на своите членове, осигуряване на защита от страна на държавата и съпричастие на обществото към проблемите на слепите граждани. Великият французин Луи Брайл открива азбуката на шестте точки и през 1829 г. започва процес на истинското пробуждане на слепите, на тяхното приобщаване към плодовете на човешката цивилизация и интегрирането им в обществото.

     Само за няколко десетилетия всичко това се превръща в осъзната форма на единодействие, даваща кураж и надежда на хиляди слепи по света. Една статистика показва, че новият двадесети век наследява само в Европа 188 института и 140 приюта за слепи.

 

     На фона на тази обща картина новоосвободена България, само две десетилетия след Руско-турската война, се нарежда сред цивилизованите държави в отношението си към хората с увреждания.
     Исторически шанс за слепите българи е, че в началото на миналото столетие министър на народното просвещение е един от най-видните интелектуалци и общественици на епохата – професор Иван Шишманов. Той изпраща в Европа бъдещия директор на Държавния институт за слепи деца - доктор Стойчо Донев, за да изучи на място опита на напредналите държави в грижите за слепите хора.
     На 1 септември 1905 г. Държавният институт за слепи в София отваря врати за своите единадесет ученици. Учебното заведение е първото по своя характер в балканските страни. Това е прелюдията към организираното движение на слепите в България.
   
     Първата четвърт на миналия век е белязана с кървавия знак на три войни и няколко национални катастрофи. На фронтовете остават завинаги десетки хиляди достойни синове на България, а хиляди от тези, които се завръщат, са зачислени в редиците на инвалидите.
     Възпитаници на Държавния институт за слепи, живеещи в София, установяват контакт със свои съсъдбеници от страната и обсъждат необходимостта от обединяването им с цел защитата на техните права. В началото на 1918 г. се организира първата национална среща на активисти на движението на слепите, наречена Конференция за основаване на Дружеството на българските слепи.
       
     През следващите години кръгът на съмишлениците на тази идея се разширява. На 28 март 1921 г. в малкия салон на Градското казино в София се провежда учредителното събрание на Дружеството на българските слепи. Негови организатори са Никола Диклич, Стоян Орозов, Филип Методиев, Петър Манев, Вълко Ангелов, Стефан Ненков и други. Уставът на учреденото Дружество на българските слепи е утвърден на 25 август 1921 г. от Министерството на вътрешните работи и народното здраве. В него се посочва, че дружеството ще има за цел всестранната защита на материалните и културни интереси на всички слепи, откриване на институти за различните по възраст слепи, организиране на кооперативни работилници, централна брайлова библиотека, създаване на оркестри, ограмотяване и още ред цели, които продължават да бъдат в приоритетите  на многостранната  дейност на Съюза на слепите в България.

     За пръв председател на Дружеството е избран Никола Диклич. Той е сърбин от Загреб, с музикално образование и богата европейска култура. Никола Диклич е преподавател по музика в Софийското девическо педагогическо училище и е командирован да преподава пиано в Държавния институт за слепи в София.
  
     През годините Дружеството на българските слепи се оформя като най-голямата и жизнена организация на хората с нарушено зрение в страната. Това сдружение е първообразът на днешния Съюз на слепите в България.   Организацията намира подкрепа в лицето на акад. Константин Пашев, акад. Михаил Арнаудов, проф. Иван Шишманов, проф. Андрей Стоянов, Екзарх Стефан, Михаил Шекерджиев, който е посветил живота си на делото на слепите като учител, а след това и като директор на Държавния институт за слепи деца.

     При наличието на такива приятели и покровители не е случаен фактът, че през 1928 г. се създава Националното читалище на слепите „Луи Брайл”. Негов пръв председател е изключителният човек, големият композитор и общественик, незрящият академик Петко Стайнов. Ръководството организира брайлова библиотека. През март 1928 г. започва издаването на списание „Родни цветя”. Поради неизвестни причини от него излизат само два броя. В края на същата година започва отпечатването на списание  „Съдба” като орган на Дружеството на българските слепи и на читалището. Още от първия си брой, появил се през есента на 1928 г., то се утвърждава като едно от най-хубавите периодични издания в България, спечелва си името на трибуна, в която публикуват свои творби най-талантливите български поети и писатели като Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Асен Разцветников, Людмил Стоянов, Стилиян Чилингиров, Тодор Влайков, Марко Марчевски и още много други от първомайсторите на българската художествена словесност. Негов пръв редактор е бил видният зрящ творец Димитър Панталеев, член на Съюза на българските писатели. Списанието излиза в много голям за времето си тираж - повече от 10 000 екземпляра. Неговият авторитет съперничи на най-популярното тогава литературно списание „Златорог”.


     През първите две десетилетия от своето съществуване Дружеството на българските слепи събира средства чрез организиране на киноутра и томболи, продажба на календари и от дарители. Организацията започва да изгражда своите структури в страната и материална база. Първите успехи в областта на трудовата реализация са създаването на оркестър (1922 г.) и хор „Балкан”(1935 г.). Те изнасят концерти в страната, с което популяризират делото на слепите и техните възможности.

 
     Дружеството на българските слепи израства като най-голямата и авторитетна организация на незрящите и започва да се стреми да обедини останалите сдружения, за да увеличи правозащитния потенциал на движението на слепите. През месец август 1946 г. Дружеството на българските слепи променя наименованието си на Съюз на слепите в България. Обединителният процес завършва през 1951 г., когато Съюзът на слепите в България и дружествата „Тъмнина” и „Мрак” на конгрес вземат решение да създадат общ Съюз на слепите в България. Негов пръв председател е незабравимият Стефан Ненков. Печатен орган на новата организация е списание „Животът на слепите”, което от 1973 г. и до днес носи името „Зари”. Под ръководството на дългогодишния главен редактор Минчо Стоянов то се превръща в мощно средство за информация и защита правата на хората със зрителни проблеми
    
     Мисията на Съюза на слепите в България е защита на човешките, гражданските, социалните, икономическите и други права на хората със зрителни увреждания, и интегрирането им в обществото.
    
     От самото начало Дружеството на българските слепи започва активно да работи за промяна на обществените нагласи към незрящите и изгражда ползотворни контакти с царското семейство, видни политици и общественици.
     През десетилетията организацията извършва своята мащабна правозащитна  дейност и националният й авторитет расте.
     На основание Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, през 1996 г. Съюзът на слепите в България, с решение на Министерски съвет, е признат за национално представителна организация на хора с увреждания. Този статут се препотвърждава от Правителството и до днес. Заедно със сродни организации Съюзът участва в работата на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, орган с консултативни функции към Министерски съвет.
     В Съюза на слепите в България, към 31.12.2011 г., членуват 16 232 граждани с трайно увреждане на зрението. Сдружението има 16 регионални организации, обединяващи 106 териториални структури, извършващи дейността си на територията на всички общини в страната.
     Ръководствата на локалните организации активно работят в изградените областни и общински обществени съвети. Те допринасят за изграждане на мрежата от социални услуги и оказват влияние върху местните политики за социално включване на хората с увреждания. Съюзът на слепите в България, чрез активен диалог и партньорство с държавата и общините, създава условия за достъпна архитектурна, транспортна и комуникационна среда. Сдружението осъществява системен контакт с членовете си и извършва разнообразната си дейност в изградените в страната клубове за интеграция на хората с нарушено зрение.
    
     С цел по-ефективно реализиране на правозащитните си функции, Съюзът на слепите в България изгражда партньорски отношения с национално представителните организации на и за хора с увреждания и други сдружения от гражданския сектор. Той е член на Националния съвет на организациите на  хората с увреждания в България, обединяващ големи и авторитетни сдружения, представляващи над 120 000 граждани със специфични възможности.
     Съюзът винаги е отделял голямо внимание на международното сътрудничество. Той е член на Европейския и Световния съюз на слепите. Председатели на Сдружението са били избирани в ръководството на Европейския съюз на слепите – генерален секретар - Янаки Градев, генерален секретар и вицепрезидент - Иван Крумов, и член на борда - Васил Долапчиев. Организацията, чрез експерти, активно се е включвала в работата на Комисията  по правата на хората със зрителни увреждания, Комисията по правата на слепите жени, Комисията по рехабилитация и трудова заетост, Комисията по култура и достъп до информация, Комисията за младежта и спорта и Комисията за връзка с Европейската общност към борда на Европейския съюз на слепите. През 1990 г. в София, по инициатива на нашето Сдружение, се създава Балканският консултативен комитет, обединяващ националните организации  на слепите от региона. Съюзът на слепите в България членува  в  Международната федерация за спорт на слепи, член е и на Международния параолимпийски комитет и Международната федерация за брайлов шахмат.
    
     Нашата организация отделя голямо внимание в своята дейност на социалната рехабилитация на незрящите, която гарантира успеха на тяхната ресоциализация. През 1966 г. Съюзът на слепите в България създава Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив. Негов пръв ръководител е бившият учител, училищен инспектор и гимназиален директор Христо Белобрадов, който, ползвайки световния опит, полага основите на научния подход при основната рехабилитация на зрително затруднените лица. Учебното заведение предлага курсове по основна рехабилитация и професионално обучение.
     За да гарантира устойчивост на сложния рехабилитационен процес, нашето Сдружение изгражда бази за физическо възстановяване и отдих в Обзор, Дряново и Шипковски минерални бани - община Троян.
     След 1990 г. по инициатива на нашето Сдружение в страната са разкрити 11 центъра за социална рехабилитация и интеграция за хора със зрителни увреждания. Организацията се стреми да осигурява при преференциални условия специални помощни технически средства за бита, образованието и професионалната им реализация.
     Цялата история на Съюза на слепите в България е свързана със стремежа да се създават условия за трудовата реализация на незрящите. Началото е поставено през 1925 г. с разкриването на първата работилница в Бургас за кошничарство и оплитане на кух стъклен амбалаж. През 1952 г. в София е създадено първото специализирано предприятие за трудова реализация на хора с нарушено зрение „Промкомбинат № 1”, което по-късно приема името „Успех”. Първоначално се развиват ръчни и слабомеханизирани производства – кошничарство, оплитане на кух амбалаж, направа на метли, плетене на пазарски мрежи, производство на росерен плат и кръгъл ластик, плетене на оградна мрежа и други.
    
     През периода 1965 - 1990 г. се внедряват съвременни високи технологии и модерни производства. Разкриват се дванадесет специализирани производствени предприятия, от които три в София, а останалите в градовете Пловдив, Варна, Шумен, Русе, Кюстендил, Дряново, Стара Загора, Сливен и Плевен. Те управляват 34 филиала в големи индустриални центрове в страната. Производствено-битовите комплекси включват жилища и общежития, административно-производствена част, сектор за обществено хранене, културен дом, медицински и стоматологичен пункт и детска градина. В предприятията работят повече от 8 500 работници и служители, от които повече от половината са хора със зрителни увреждания. Обемът на годишната продукция варира от 120 до 140 милиона лева. Осъществява се мащабно коопериране с държавната промишленост. Специализираните предприятия „Успех” са авторитетни производители на:
     - електроинсталационни изделия за строителството и бита;
     - капачки за безалкохолната, пивоварната и консервната промишленост;
     - маслени и въздушни филтри за двигатели с вътрешно горене;
     - филтри за вентилационни и климатични инсталации;
     - ел.инсталационни изделия за автомобило- и каростроенето и минната промишленост;
     - канцеларски материали;
     - багажни и дипломатически куфари;
     - електроинсталационни компоненти за бяла техника;
     - и много други.
     
     Предприятията реализират експорт за  Съветския съюз, Полша, Германската демократична република, Румъния, Югославия, Ливан, Ирак, Сирия и други страни.
     През този период стопанската дейност се радва на активна държавна подкрепа – данъчни преференции, монополни производства, осигурен национален и международен пазар.
     Паралелно с развитието на производствената дейност организацията провежда мащабна жилищна политика. Изградени са над 600 апартамента в различни населени места в страната и общежития в София, Пловдив, Сливен, Варна, Дряново, Шумен с капацитет над 700 легла.
     През 1992 г. наличните предприятия се реорганизират в „Успех ССБ” ЕООД София, с клонове в страната. Впоследствие те се превръщат в дъщерни дружества на холдингова структура.
     В резултат на настъпилите дълбоки политико-икономически промени в страната след 1990 г. държавата оттегли своята подкрепа за специализираните предприятия. Оставени на свободната конкуренция на пазара поради специфичната работна сила и условия на труд, започна процес на закриването на съюзната стопанска дейност. През 2012 г. продължават да функционират само пет предприятия „Успех”, в градовете София, Плевен, Шумен, Варна и Дряново, с предмет на дейност:
     - електроинсталационни изделия;
     - филтри за двигатели с вътрешно горене;
     - филтри за вентилационни и климатични инсталации;
     - капачки за консервната промишленост;
     - лакиране и литографиране на метал.

 

     Съюзът на слепите в България се стреми да предоставя на членовете си богата информация, допринасяща за тяхното личностно и професионално развитие. Печатен орган на Сдружението е списание „Зари”.  


     Първото брайлово списание се нарича „Вестител” и излиза през 1933 г. То се печата в Стокхолм. Сдружението издава шест тематично профилирани брайлови списания.
    
     Първото студио за запис на говорещи книги започва да функционира през 1962 г. в София. Съюзът предлага годишно 140-160 нови заглавия художествена и научна литература. Организацията издава ежемесечно шест говорещи списания.

     Централната фонотека в София управлява фонд от 7000 заглавия. Тя разпространява това уникално и голямо научно и литературно богатство чрез структурите на организацията и индивидуални абонаменти. Съюзът системно следи развитието на съвременните информационни технологии и съдейства за разработването на софтуерни продукти, позволяващи на незрящите да работят с компютри и осигуряват достъпа им до интернет пространството. Организацията поддържа два електронни сайта с разнообразна информация за дейността на Сдружението и правата на неговите членове.
 
     Световноизвестната сляпо-глуха американска писателка, активистка и преподавателка Хелън Келър пише:


“Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати… Те се усещат в сърцето”.

 

     Сърцата на слепите хора са широко отворени за красотата и голямата любов към изкуството и спорта, които за тях са мощни средства за извеждането им от социалната изолация, укрепват волята им за достоен живот и личностната им реализация. През 1948 г. тогавашният министър-председател Георги Димитров присъства на публична изява на хор „Балкан” и е силно впечатлен от високото качество на тяхното изпълнение. С Държавен Указ от 1 октомври същата година Хорът на слепите става професионален. През 1986 г. с постановление на Министерство на културата той е преименуван на Хор на слепите „Петко Стайнов”. Днес тази любителска певческа формация продължава да радва публиката със своето изкуство.


     През последните 50 години няколко хиляди членове на организацията ни активно се занимават с различни форми на художествено творчество. Те са лауреати на много престижни конкурси и са участвали в повече от 4500 публични изяви на национално и регионално равнище. В златния фонд на Българското национално радио и Българската националната телевизия завинаги са съхранени гласовете на Христо Маринов, Карамфилка Петкова, Стефан Паскулов и великолепните изпълнения на флейтиста Кирил Костов и Оркестър за народна музика „Успех”.
  
     През 1962 г. във Варна се организира първата лекоатлетическа спартакиада за незрящи.
     През следващите години спортът става мощно средство за изява на нашите членове. Развиват се лека атлетика, шахмат, ски-бягане, плуване, гребане, ролбал, голбал и туризъм. Членове на организацията преплуват с лодки различни участъци на реките Дунав и Марица. Провеждат се туристически походи по билото на Стара планина от връх Ком до нос Емине. Организирани от нашето Сдружение групи незрящи покоряват най-високите върхове на планините Рила, Пирин, Стара планина, Витоша, Родопите, Средна гора и Осоговската планина. Като върхово постижение ще остане изкачването на кота 4200 м на връх Елбрус (5642 м) в планината Кавказ. Представители на Съюза на слепите в България участват и се класират на призови места на балкански, европейски и световни първенства, летни и зимни параолимпийски игри. Ние се гордеем с постиженията ни в спортовете:
         
   1. ЛЕКА АТЛЕТИКА
  
- Георги Сакеларов – носител на златни медали на тласкане на гюле и хвърляне на диск на параолимпийските игри в Сеул, Южна Корея през 1988 г. Той повтаря своя триумф на параолимпийски игри в Барселона, Испания (1992 г.), спечелвайки шампионската титла на тласкане на гюле и сребърния медал на хвърляне на диск, както и на параолимпийските игри в Атланта, САЩ (1996 г.), завоювайки бронзов медал на хвърляне на диск. На световното първенство през 1994 г. в Берлин, Германия Георги Сакеларов украсява гърдите си с два сребърни медала в коронните си дисциплини. Той се изкачва на почетната стълбица на европейските първенства през 1983 г. – второ място на тласкане на гюле и хвърляне на диск; 1987 г. – първо място на хвърляне на диск и второ място на тласкане на гюле и 1989 г. – първо място на хвърляне на диск и второ място на тласкане на гюле .
- Донко Ангелов – спечелил сребърни медали на троен скок на параолимпийските игри в Сеул, Южна Корея (1988 г.) и Барселона, Испания (1992 г.) и бронзов медал на троен скок на световното първенство в Берлин, Германия (1994 г.). Той печели на европейските първенства: през 1983 г. златен медал на дълъг скок и сребърен на висок скок; 1987 г. сребърен медал на троен скок и бронзов на дълъг скок; 1989 г. бронзов медал на троен скок.
- Радослав Златанов – носител през 2012 г. на бронзов медал на дълъг скок на параолимпийските игри в Лондон, Великобритания.

 

             2. ГОЛБАЛ

 

- Националният ни отбор спечелва сребърни медали на европейското първенство (тогава по ролбал) в Полша през 1977 г.

 

             3. ШАХМАТ

 

- Националният мъжки отбор спечелва бронзовите медали на шахматната брайлова олимпиада през 1988 г. в Унгария и дванадесето място на шахматната брайлова  олимпиада в Индия (2012 г.).
- Расим Низам – завоювал бронзов медал на световното първенство през 2002 г. в Турция и спечелил десето място на световното първенство през 2010 г. в Сърбия. Той е и многократен балкански шампион.

 

          4.   КАНАДСКА БОРБА

 

- Марин Пейчев – бронзов медалист на европейското първенство в София, 2009 г. и заел ІV място на световното първенство същата година във Венеция, Италия;
- Емилия Стоянова – носител на бронзов медал от европейското първенство в Полша през 2012 г..
    
     Днес нашата организация продължава да укрепва волята за победа в спорта и живота на повече от 1000 наши членове. Ние развиваме и новите, подходящи за хора с нарушено зрение, игри – спортна табла, канадска борба, шоудаун, стрелба с лък, спортен риболов, джудо и други.
     


     Съюзът на слепите в България повече от девет десетилетия играе активна роля при формирането на националната социална политика за хората със зрителни увреждания и се стреми да промени качеството на техния живот. Ръководството на нашата организация ще продължи да работи за прилагане в страната ни на съвременните европейски модели и стандарти и за синхронизиране на законодателството на България с духа и нормите на Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от ООН през 2006 г. и ратифицирана от нашата страна.
 

 



Още новини

Всички права запазени © 2006 Съюз на слепите в България

Дизайн и поддръжка Дот Медиа