Мисията на Съюза на слепите в България е защита на човешките, гражданските, социалните, икономическите и други права на хората със зрителни увреждания
English
 
Промени цвета:
Размер на шрифта: 
Европейски съюз

Слепота

 

Слепотата (на латински: Anopia) е състояние на функционална загуба на зрително възприятие, което може да се дължи на офталмологични или неврологични причини. В зависимост от механизма на възникване слепотата може да бъде вродена и придобита. В зависимост от продължителността на състоянието слепотата може да бъде временна и постоянна. В зависимост от степента на загуба на зрение, слепотата може да бъде пълна или частична - в резултат на заболяване, включително наследствено и прогресивно, или травма.

Разработвани са различни модели, които да опишат степента на зрителна загуба като целта е да се определи нивото на зрителното възприятие.[1] Пълната слепота се изразява в пълната липса на визуално възприятие на светлината и клиничната му формулировка се нарича „липса на светлинно възприятие“.[1]

 

Епидемиология

Световната здравна организация оценява за 2002г. наличието на 161 милиона хора с зрителни увреждания (около 2.6% от цялата популация). От тях 124 милиона (около 2%) имат намалено намалено зрение и 37 милиона (около 0.6%) са напълно слепи.[2] Водещите причини за увреждане на зрението са катаракта, некорегирана аметропия (късогледство, далекогледство, астигматизъм), глаукома, макулодистрофия.[3] В световен мащаб, значително повече хора от развиващите се страни страдат от увредено зрение, както и сред тях има много по-висок риск от развитие на слепота. В страните от третия свят, там където средната продължителност на живота е много по-ниска главните причини за зрителни нарушения са катаракта и водни паразити - и двете лечими. Голяма част от засегнатите могат да възвърнат частично или напълно зрението си при правилно лечение.

Етиология

Аномалии и травми

Очните травми, най-често срещани при хора под 30, са водещата причина за мононуклеарна слепота (загуба на зрение на едното око) в развитите страни. Травмите и катарактата засягат самото око, докато аномалии като хипоплазия на очния нерв засягат отвеждането на сигнала от окото до зрителната зона в мозъчната кора, което води до намаляна зрителна способност.

Пациенти с увреждания на оптичния лоб на главния мозък, въпреки напълно здравите си очи и зрителни нерви, могат да бъдат напълно слепи.

Генетични дефекти

Хора с албинизъм често имат загуба на зрения в различна степен, макар че малко от тях немогат да виждат в действителност. Вродената амавроза на Лебер причинява сериозна загуба на зрение или пълна слепота от раждането до ранното детство.

Напредъка в картирането на човешкия геном доведе до индентифицирането на различни генетични причини за намалено зрение и слепота. Такъв пример е синдрома на Барде-Бидл.

Отравяне

Рядко слепота може да бъде причинена от определени химикали. Добре познат е примерът метанол, който е умерено токсичен и слабо интоксикиращ, но когато не е в конкуренция за метаболизиране с етанол, метанола се преобразува до формалдехид и мравчена киселина, които на свои ред причиняват слепота, а понякога по-сериозни увреждания и смърт.[4]

Според Световната здравна организация най-честите причини за слепота по света са.[5]

  1. Катаракта (47.9%),
  2. Глаукома (12.3%),
  3. Макулодистрофия (8.7%),
  4. Замъгляване на роговицата (5.1%),
  5. Диабетна ретинопатия (4.8%),
  6. Вродена аномалия (3.9%),
  7. Трахома (3.6%)
  8. Онхоцеркоза (0.8%)

Катарактата е виновна за повече от 22 милиона случая на слепота, глаукомата за 6 милиона, а на проказата и onchocerciasis са жервти около един милион в световен мащаб. Броя на загубилите зрението си вследствие на трахома намаля драстично за последните 10 години от 6 на 1.3 милиона, като така се нарежда на седмо място сред топ причинителите на слепота. Ксерофталмията засяга около 5 милиона деца всяка година като 500 хиляди от тях получават усложнения засягащи роговицата, а при половината се стига до загуба на зрението. Улцерация на роговицата, също е значима причина за мононуклерана слепота по света, като се оценява, че е причина за роговична слепота при 850 хиляди нови случая само на Индийския субконтинент. Като резултат, сумарно всички видове увреждания на роговицата се нареждат на четвърто място сред причинителите на слепота.[6]

Населението от развиващите се държави страда в значително по-висока степен от зрителни нарушения следствие от болести и състояния лечими в развитите държави. Докато проблемите със зрението се срещат със съизмерима честота при хората над 60 годишна възраст, то тези при децата са много по-разпространени сред най-бедните общества.

Връзката между нищетата и лечимите зрителни смущения е още по-ясна, ако се прави сравнение по региони. Повечето нарушения при възрастните от Северна Америка и Западна Европа са следствие от старческа макулодистрофия и диабетна ретинопария. Двете състояния са практически неизлечими.

В развиващите се страни, където и средната продължителност на живот е по-къса, най-честите виновници за слепота са катарактата и различни водолюбиви паразити, като и двете са ефективно лечими. От вероятно съществуващите 40 слепи хора разпръснати по целия свят , при 70–80% чрез нужното лечение могат да възтановят частично или напълно зрението си

В развитите държави, където по принцип паразитните заболявания с по-редки, а оперативното лечение на катаракта е възможно, , макулодистрофия, глаукома и диабентна ретинопатия са водещите причини за слепота[7]

Слепотата често се явява в комбинация с друго заболяване като умствено изоставане, аутизъм, церебрална парализа, глухота и епилепсия.[8][9] При изследване на 228деца със зрителни смущения В Атланта, САЩ в периода 1991 до 1993, при 154 (68%) е установено наличието на допълнително заболяване освен слепотата.[8] Състоянието на едновременна слепота и липса на слух се обозначава като слепоглухота.

 

Всички права запазени © 2006 Съюз на слепите в България

Дизайн и поддръжка Дот Медиа