Мисията на Съюза на слепите в България е защита на човешките, гражданските, социалните, икономическите и други права на хората със зрителни увреждания
English
 
Промени цвета:
Размер на шрифта: 
Европейски съюз

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

 


       Основна причина за първите рехабилитационни грижи към късноослепелите у нас са двете Балкански и Първата световна война, когато от фронтовете се завръщат голям брой ослепели войници. През 1917 г. Немската мисия в България организира в София училище за слепи войници, което се помещава в училището „Тодор Минков”, а по-къснно в Александровската болница. Обучението е включвало брайлово ограмотяване и занаятчийска подготовка. Въпреки , че тази институция не просъществува много време, можем да считаме, че тя е първият рехабилитационен център у нас. Следващият етап в развитието на социалната рехабилитация за слепи е дейността на дружество „Покровител” в областта на трудовата заетост на хората с нарушено зрение.

      Под  ръководството на акад.Пашев, тази организация за подкрепа на хора със зрителни проблеми , построява в гр.София подходяща сграда за професионално обучение на незрящи. Средствата са осигурени от дарители.


     През 1937г. в нея започва да функционира Дом-работилница за слепи.Той е първият център за професионална рехабилитация на хора със зрителни увреждания. В рамките на двугодишни курсове, късноослепелите усвояват традиционните професии: кошничарство, четкарство и метларство и получават документ за правоспособност. Дом - работилницата е закрита по време на II световна война през 1943 г.

     През периода 1940-1950г. в страната се създават няколко малки работилници, осигуряващи професионално обучение и заетост на хора със зрителни увреждания. Те не устояват на конкурентната среда и имат кратък срок на функциониране. След 1955г. Съюзът на слепите в България  разива мрежа от специализирани  производствени предприятия, които постигат много добри успехи в областта на количественото трудоустрояване. В началото на втората половина на миналия век, грижите към късно ослепелите, освен работа в специализираните предприятия, се свеждат до групови и индивидуални курсове по брайлово ограмотяване.


       Истински старт в областта на социалната рехабилитация на късно ослепелите се полага в 1966 г., когато Съюзът на слепите в България открива в Пловдив рехабилитационен център. Днес той функционира като Национален център за рехабилитация на слепи. През 1988 г. по настояване на  Съюза на слепите в България към Столична община се създава първия Център за социална рехабилитация и интеграция за хора със зрителни увреждания в страната.

 

                     ВИДОВЕ РЕХАБИЛИТАЦИЯ     

 

       Независимо от дискусионния характер за видовете рехабилитация при незрящите хора, в теорията и практиката се налагат:
       1. Медицинска  рехабилитация;
       2. Основна  рехабилитация;
       3. Трудова  рехабилитация;
       4. Професионална рехабилитация.


       Медицинската рехабилитация се извършва в здравните заведения и в определени случаи по местоживеене. Нейната цел е с медицински средства и дейности да се предотврати настъпване на зрително увреждане, да се стабилизира болестното състояние и при възможност да се подобрят функциите на зрителния орган.


       Основната рехабилитация е първата, която лицето с увреждания получава, след завършване на медицинското въздействие. Нейната цел е формирането на разнообразни общи познавателни, всекидневни и социални умения за самостоятелен и независим живот. Очакваните резултати са  постигнето на максимална степен   на физическа самостоятелност и преодоляване на психо-социалните последствия от увреденото зрение.


      Трудовата рехабилитация цели възстановяване на основни трудови умения, опериране с елементарни инструменти и  развитие  на личностни трудови качества.


       Професионалната рехабилитация предлага три варианта на компенсиране на зрителния дефицит:
           * Възстановяване на старата професия ,упражнявана преди възникване на увреждането, ако това е възможно.
           * Овладяване на професия в същия бранш преди настъпване на увреждането
           * Усвояване на коренно различна професия

 

      Необходимо е да се подчертае,че обикновено, основната рехабилитация хронологично предшества трудовата и професионалната, но много често те могат да се развиват до голяма степен и паралелно.Това е наложилата се практика в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив.
      Центровете за  социална рехабилитация и интеграция за хора със зрителни увреждания обикновено предлагат основна рехабилитация и предпрофесионална подготовка в областта на компютърна грамотност и брайл .


                 ФОРМИ НА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ, ПРОГРАМИ И УСЛУГИ

 

      Гражданите с увредено зрение могат да се възползват от три основни форми на  социална рехабилитация:


          * Интернатна форма.


      Тя се осъществява в Националния център за рехабилитация на слепи в гр. Пловдив, където са създадени съвременни битови условия и подходяща за обучението специализирана материална база. Приемат се младежи и възрастни хора без ограничение. Квалифицирани специалисти предлагат комплексно рехабилитационно въздействие .

     Програмите  се осъществяват в два типа курсове – перманентни, които протичат непрекъснато, чрез приемане на нови клиенти на освободените места и циклични – с начална и крайна дата, характерни за част от професионалната подготовка.
     Центърът организира основна, трудова и професионална рехабилитация по индивидуални програми. Основната рехабилитация включва обучение по ориентиране и мобилност, полезни умения за самостоятелен и независим живот, чрез общи познавателни, всекидневни и социални умения и готварство, брайлово ограмотяване, физическа култура, занимателна терапия, арт терапия, свободно време и развлечения, психологическо, юридическо и социално консултиране, работа с близките на късно ослепелите. Програмата по зрителна рехабилитация е свързана с използване на педагогически методи за развитие на функциите на слабото зрение в предпочитана от клиента битова, или професионална зрителна дейност, както и работа със съвременни оптични средства. Трябва да  подчертаем, че зрителната рехабилитация не лекува очното заболяване и не подобрява зрителната острота, а подпомага ефективното използване на слабото зрение.
     Предпрофесионалната подготовка включва компютърна грамотност, работа със средства и апарати в областта на информационните и комуникационните технологии за зрително затруднени. Центърът предлага професионална подготовка в следните области: тапицерство, масаж, текстообработка, офис секретари и социални дейности.


         * Центрове за социална рехабилитация и интеграция за хора със зрителни увреждания.


     Тази социална услуга в общността  е характерна за големите градове и е достъпна за потребителите, тъй като не ги откъсва от семействата. Ръководството на Съюза на слепите в България винаги е отделяло голямо внимание на социалната рехабилитация, като главно средство за интеграция на своите членове в обществото. След 1990г. нашите представители по места, водят активен диалог с общините за развитие на социалните услуги. ССБ е регистриран като доставнчик на социалната услуга в общността - „Център за социална рехабилитация и интеграция за възрастни хора” и притежава удостоверение   № 330-01/ 7.10.2009г., издадено от Агенция за социално подпомагане към Министрество на труда и социалните грижи. По наше настояване, днес в България функционират като делигирана държавна дейност, 12  Центъра предоставящи тези услуги. Управлението на три от тях, чрез конкурс,  проведен от общините, е възложено на Съюза на слепите в България. В тях се предлага предимно  основна рехабилитация, която включва програми по: Ориентиране и мобилност, полезни умения за самостоятелен и независим живот, включително и готварство, брайлова грамотност, психологическо консултиране, арт-, музико- , културо- и друг тип терапия. Предпрофесионалната подготовка включва  компютърна грамотност. Тези центрове предлагат интересни и полезни дейности за свободното време, свързани със социалната интеграция. Те  работят и с близките на късно ослепелите.


        * Рехабилитация по местоживеене.


     Тази форма е предназначена за лица, които не са в състояние да се отделят от дома, поради допълнителни тежки заболявания, или по социални причини. Обучението се осъществява чрез т.нар. маршрутни служби, които са организирани към Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив и някои центрове за социална рехабилитация и интеграция. Обучението се провежда от специалисти в дома и обикновено включва занятия по: ориентиране и мобилност, полезни умения за самостоятелен и независим живот, брайлово ограмотяване и др.


 На база натрупаният десетилетен опит в областта на социалната рехабилитация на хора с нарушено зрение, се налагат следните изводи:
      * Няма най-добра форма на рехабилитация, но има една, която е най-подходяща за конкретното лице.
     * Много често трябва да се провежда допълнително обучение по определен вид рехабилитация и съчетаване на различни рехабилитационни форми. 


     Отчитайки разнообразието от потребности на конкретната личност, то се осъществява от различни центрове.  Специалисти по рехабилитация на зрително затруднени лица се подготвят чрез бакалавърска и магистърска степен, към катедрата по Специална педагогика при факултета по Начална и предучилищна педагогика на СУ „Св. Климент Охридски”. У нас излиза тримесечно научно списание „Обучение и рехабилитация на зрително затруднените”, издавано от Българската асоциация за обучение на зрително затруднени деца. Побликуваните в него добри практики и иновативни подходи при обучение то и рехабилитацията на зрително затруднените са ценно помагало  за специалистите работещи в тази област.

 


 

 

Всички права запазени © 2006 Съюз на слепите в България

Дизайн и поддръжка Дот Медиа