Мисията на Съюза на слепите в България е защита на човешките, гражданските, социалните, икономическите и други права на хората със зрителни увреждания
English
 
Промени цвета:
Размер на шрифта: 
Европейски съюз

ОБУЧЕНИЕ В ОСНОВНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА РАЗЛИЧНИ ГРУПИ ЗРИТЕЛНО ЗАТРУДНЕНИ ЛИЦА

 

     Програмите по основна рехабилитация  на Националният център за рехабилитация на слепи-гр.Пловдив обхващат всички групи зрително затруднени лица -  от тези с тотална слепота до тези с остатъчно зрение, от тези с нормален интелект, до тези с интелектуална изостаналост, от детска възраст до лица от третата възраст, от зрително затрудненото лице до зрително затрудненото лице с множество увреждания. В своята идентичност тези групи са хетерогенни и по своя състав.


     Със загубата на зрение настъпват някои психологични процеси, които трябва да се установят и да се вземат под внимание от учителя по основна рехабилитация. Увреждането не винаги се проявява веднага и могат да възникнат погрешни реакции.  В началото зрително затрудненият не може да се приспособи към  заобикалящата го действителност.  Когато човекът с нарушено зрение започне  да чувства своето увреждане, се повишава готовността му за активно възприемане на околната среда. В този случай може да се започне обучение по дисциплините включени в програмите по основна рехабилитация. През диагностичния период трябва да се изяснят качествата на характера, интересите и наклонностите, физическото и психическото състояние, както и съпътстващите дефицити, ако има такива. Това е от голямо значение за избиране на подходящ метод за обучение и изготвяне на индивидуални рехабилитационни програми. При съставянето им трябва да се вземат предвид следните физически фактори :


        - Състояние на зрителния анализатор
        - Подвижност на горни и долни крайници 
        - Състояние на сърдечно съдовата система
        - Заболявания на дихателните пътища
       - Последствия от хронични заболявания (например : намалено осезание, обремененост в следствие диабет, намален слух и други).

 

     Наред с тези фактори трябва да се вземат под внимание също така и възрастта, пола, семейно положение, професия и други. Много важен фактор е отношението на близките към увреждането и към личността на зрително затрудненият.  При обучението на по-възрастни хора трябва да се имат предвид някои характерни особености в поведението им.

 
        - Качествата на характера са трайно формирани в продължение на много години , те са стабилни и ненарушими.
       - Намаляват паметовите възможности, от които особено се засяга запомнянето на нов материал.
        - Налице са склеротични явления и други деструктивни изменения, които водят до трудно съхраняване на нова и важна           информация.
       - Уврежданията на слуха и осезанието възпрепятстват  нормалното възприемане на информационния поток, неговото анализиране става по-бавно, но логическото му осмисляне е в съответствие с реалната действителност.
       - Чувствително е намалена комуникативната способност, но тези хора понякога демонстрират хипервербализъм, което може да  подведе преподавателя в диагностичния процес.
       - Често срещано явление е моторната дискоординация и подценяването или надценяването на физическите възможности.

     Ако са налице един или повече от тези признаци, преподавателят трябва да се съобрази с тях и  да използва най-подходящия метод за провеждане на обучение по мобилност. В този случай индивидуалните характеристики определят мярката на необходимото и полезното в рехабилитациония процес.


     Обучението на лица от третата възраст дава добри резултати. Макар и по-бавно, те усвояват трайно нови  поведенчески модели след множество целенасочени тренировки.


     При хора с  остатъчно зрение ефективното му използване зависи в голяма степен от нагласата на рехабилитирания към собственото му увреждане. Учителят трябва да подхожда много внимателно към тази група зрително затруднени лица .Той  трябва да :

        -  мотивира клиента за ефективно използване на остатъчното зрение;
      - следи внимателно  обучаваният да не започне да  надценява възможностите  на остатъчното си зрение.


     При лицата с дегенерация ретине пигментоза, е уместно провеждане на част от занятията вечер.
     При хората с нарушено зрение слухът играе изключително голяма роля за  умелото им и безпрепятствено придвижване в пространството. Когато и този анализатор е увреден, клиентът попада в групата на слепоглухите.
     Според дефиницията на експерти  от Сенс интернешънал, за слепоглух се счита лице, което е загубило зрение, а слухът не е в състояние да компенсира този дефицит или лице, което е загубило слух, а зрението не е в състояние да  компенсира това увреждане. При тази категория хора с множествени увреждания трябва да се съобразим със следните специфики:


       - Диагностичния период трябва да е значително по продължителен.
      - Първоначално  се оценява слабото зрение и слуха. След това  се препоръчват оптични и слухови средства и едва тогава  се преминава към друго оценяване.
       - При по-възрастните хора адаптацията е по-трудна, по-младите слепоглухи са по-раздразнителни и реактивни.
       - По-лесно е да се получава информация от  тях, колкото да им се предава такава.


     Учителят трябва да може да общува с тази категория, като проявява доста търпение и такт по време на обучението.
     Като отделна група можем да разгледаме и зрително затруднени лица с интелектуална изостаналост. При нея учителят трябва да прецени дали клиентът е на умствено ниво, при което към клиента да бъде приложен стандартният рехабилитационен процес. В случай на диагноза забавено умствено развитие, увреждане на централната нервна система, душевно заболяване или някакво друго увреждане, клиентът може да не е в състояние да развива добри пространствени представи и да не е способен безпрепятствено да се ориентира и придвижва в пространството.  При тази група занятията трябва да са с ниска интензивност и да се преподават нови знания, само след добро усвояване на предишните. Задължително е строго индивидуален подход към всеки конкретен случаи. Понякога отделните елементи могат да се разучават под формата на игра. Трябва да се стимулират дори и малките постижения. Реплика на учителя от рода “Това не го правиш добре” или “Това е грешно” биха обезсърчили по - голяма част от зрително затруднените лица с интелектуални увреждания. В интерес на постигане на добри резултати при обучение, при грешно изпълнена задача учителят може да каже “Правиш го вече добре, но ако го направиш така (показва правилния начин) ще бъде още по-добре”. Това ще стимулира клиентите и ще ги насърчава за по -успешно усвояване на материала.


    В обобщение на казаното дотук могат да се направят следните изводи и препоръки:


    1. Програмите за обучение  трябва да осигуряват равен достъп до Рехабилитация и право на обучение на всички групи зрително затруднени лица независимо от пола, възрастта, образованието, етноса, физическия и психическия статус.
     2. Програмите трябва да са отворени и гъвкави.
   3. Програмите трябва творчески да се адаптират в съответствие със специфичните особености на всяка една отделна група и всеки конкретен случай.


     В заключение трябва да кажем, че въпреки срещаните трудности при обучение на различните групи зрително затруднени лица, следва да се полагат по-големи усилия за тяхното своевременно откриване, мотивиране и включването им в рехабилитациония процес. По този начин ще постигнем главната ни цел- оптималната им интеграция в обществото. 
 

 

Всички права запазени © 2006 Съюз на слепите в България

Дизайн и поддръжка Дот Медиа