100 години променяме света за да бъде за всички
English
 
Промени цвета:
Размер на шрифта: 
Европейски съюз

Новини

100 години ССБ: Един век изпълнен с борба за права


 

(Препечатка от сп. "Зари", бр. 4, 2021 г.)


Генератор за развитие на човешката цивилизация е стремежът към равноправие и подкрепа на различни социални групи в неравностойно положение. В основата на всеки човешки прогрес стои знанието и световното организирано движение на слепите не прави изключение в тази посока.

През 1774 г. Валентин Аюи в Париж поставя началото на модерното образование на хората с увредено зрение, създавайки първия институт за слепи. Съгласно една неофициална статистика в началото на XX век в Европа функционират 188 учебни заведения от подобен характер. За щастие България не изостава от този процес и през 1905 г. в София отваря врати Държавният институт за слепи. Неговите първи възпитаници осъзнават необходимостта от обединени усилия в борбата за отстояване на правата си и промяна на обществените нагласи към тях. В протокола на една от най-важните сбирки за подготовка на учредяването на бъдещата организация на слепите е записано: "Днес 14 октомври 1920 г. подписаните: Н. Диклич, Ст. Орозов, Ст. Ненков, Ф. Методиев, П. Манев и В. Ангелов - събрани на съвещание в салона на бирария "Малкия Батенберг" - София, разгледахме положението и условията за живот, при които са поставени да живеят и се развиват всички слепи в България. Намерихме, че за слепите не се полагат абсолютно никакви грижи, особено след завършване курсовете на Института, което се оказва пагубно върху самостоятелната проява на техния труд и ги оставя в мъчително положение да бъдат в тежест на близките си. От друга страна българското общество не познава делото на слепите и се отнася с недоверие към производителността им".

Пет месеца по-късно на 28 март 1921 г. се учредява най-авторитетната организация на хората без зрение - Дружеството на българските слепи, което от 1946 г. е преименувано на Съюз на слепите в България. Учредителите записват в приетия устав, че негови основни цели са осигуряването на работа за хората без зрение и разкриване на брайлова библиотека.

Първите скромни резултати в областта на трудовата реализация идват със създаването на оркестър на слепи през 1922 г., кошничарска работилница в Бургас през 1925 г. и хор "Балкан" през 1935 година.

Организацията ни съвместно със Националното читалище на слепите "Луи Брайл" през този период работи за гарантиране на правото на достъп до информация на незрящите, започвайки издаването на плоскопечатния орган на сдружението списание "Съдба" през 1928 г. и брайловото списание "Вестител" през 1933 г., което се печата в Стокхолм, Швеция.

Големи успехи в областта на защитата на правата на хората без зрение нашата организация постига в периода 1955–1990 година. Тогава е изградена и достига своята кулминация на развитие системата от специализирани производствени предприятия "УСПЕХ" за трудова реализация на слепи. През целия период на функционирането и до днес в нея намират своето трудово поприще над 12 000 граждани със зрителни увреждания. В 100-годишната история на ССБ това е най-мащабната и успешна реализация на правото на труд на хората без зрение, която съществено допринася за пълноценната им интеграция в обществото.

През втората половина на миналото столетие организацията ни реализира и следните по-важни успехи в областта на защитата на правата на нашите членове:

1. Хор "Балкан" с държавен указ от 1.10.1948 г. става професионален, с което се гарантира през следващите 60 години нова възможност за трудова реализация в областта на изкуството на няколкостотин талантливи незрящи певци. През 1986 г. с указ на Министерството на културата формацията е преименувана на хор на слепите "Академик Петко Стайнов".

2. Прието е преференциално пенсионно законодателство за хората с увреждания.

3. Въведени са данъчни облекчения за специализираните предприятия и кооперации, в които работят инвалиди, и за физическите лица с увреждания.

4. Съюзът на слепите в България реализира мащабна жилищна политика. В изградените производствено-битови комплекси и закупените жилища извън тях живеят със своите семейства над 1500 членове на организацията.

5. В четири от производствено-битовите комплекси са функционирали детски градини, а в останалите населени места организацията ни е договаряла подходящи условия за подрастващото поколение на нашите членове.

6. Осигурено е медицинско и стоматологично обслужване на работещите и членуващите в системата на ССБ.

7. Изградени са три рехабилитационни бази за възстановяване и отдих на членовете и работещите в системата на ССБ в следните населени места: Шипковски минерални бани - 1955 г., Обзор - 1965 г., Дряново - 1970 година. През 1980 г. сдружението закупува от "Балкантурист" четириетажен хотел на Шипковски минерални бани и прекратява експлоатацията на първоначално придобитата почивна база.

8. Създадена е брайлова печатница през 1950 г., с което започва системното издаване на списания, учебници и помагала за образователния процес, нотни партитури и други.

9. Разкрито е студио за запис на говорещи книги през 1962 г. в което за 60-годишен период са произведени над 8 хиляди аудио книги, учебници и списания.

10. Организирана е първата спартакиада по адаптирани спортове за хората без зрение през 1962 г., след което започват много успешни изяви на незрящите в областта на леката атлетика, ролбала, шахмата, плуването и ски бягането.

11. Полагат се основите на рехабилитацията на хората без зрение чрез разкриване на Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив през 1966 година.

12. Организацията създава условия за участия на нашите членове в концерти, фестивали, национални и регионални събори и други на състави и индивидуални изпълнители в областта на певческото, инструменталното и театралното изкуство, художественото слово и други.

Чрез изброените постижения през XX век Съюзът на слепите в България успява да гарантира правата на хората без зрение в областта на образованието, достъпа до информация, трудовата заетост, пенсионното и здравно осигуряване, медицинската и социална рехабилитация, култура, спорт и други.

Настъпилите обществено-политически и икономически промени след 1990 г. сложиха съществен отпечатък върху дейността и развитието на нашата организация. Ръководството на сдружението ни изведе като свой основен приоритет активния диалог с държавните и общинските институции за формиране на нов модел социална политика, отговаряща на европейските стандарти и практики. В резултат на няколкогодишни усилия на нашата организация, Съюза на глухите, Съюза на инвалидите и Националния съюз на кооперациите на инвалидите през 1995 г. е приет първият специализиран "Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите". На основание този нормативен документ ССБ придобива статут на национално представителна организация на хора с увреждания и става член на Националния съвет на хората с увреждания. В продължение на 26 години този консултативен орган към правителството е "кръглата маса", на която заседават представители на държавата, работодателските и синдикални организации, Сдружението на общините и национално представителните организации на и за хората с увреждания. Тази институция активно участва при формирането на националната социална политика чрез приемане на становища по нормативни актове, национални стратегии, програми, анализи и други документи. Законът за защита, социална рехабилитация и интеграция на инвалидите стимулира трудовата заетост на хората с увреждания в специализирана и обичайна работна среда чрез:

1. Данъчни облекчения за работодателите.

2. Финансиране на проекти за:

А) безопасни и здравословни условия на труд;

Б) покупка на оборудване;

В) изграждане на достъпна производствена среда;

Г) приспособяване на работно място за хора с увреждания.

Той регламентира принципите на основните политики за хора с увреждания в различни области на обществения живот.

Поради развитие на обществените отношения беше приет нов Закон за интеграция на хората с увреждания през 2004 година. Тогава към действащите права се добавиха три нови:

1. Месечна добавка за интеграция - тази финансова подкрепа стана факт в резултат на усилията на национално представителните организации на и за хора с увреждания. 

Тук е мястото да споменем и за една друга месечна добавка, която през 2000 г. започна да се изплаща на основание КСО в размер на 25% от социално инвалидната пенсия. Тя беше резултат от обединените усилия и продължителни преговори на нашата организация, Съюза на инвалидите, Съюза на глухите и Националния съюз на кооперациите на инвалидите с министъра на труда и социалната политика Иван Нейков. През 18-годишния период на изплащане на двете добавки нашите членове получиха допълнителен доход над 110 млн. лева.

2. Целева помощ за придружител на хора със зрителни увреждания и за жестомимичен преводач на хора с увреден слух - тази добавка стана факт след обединеното предложение на Съюза на слепите и Съюза на глухите. В продължение на 13 години помощта беше изплащана чрез ССБ на база договор с Агенцията за хората с увреждания. Правоимащите лица получаваха до 50 лв. годишно, като за периода организацията ни изплати чрез структурите си над 5 млн. лева. По вече прокараната нормативна пътека при последващи изменения на Закона за интеграция на хората с увреждания към групата на правоимащите лица бяха добавени и сляпо-глухите, инвалидите и лицата с интелектуални затруднения.

3. Балнеолечение и рехабилитация - ежегодно 700-800 наши членове заедно с придружителите си получаваха за тази услуга между 150 - 190 лева.

През 2006 г. ООН прие Конвенцията за правата на хората с увреждания. ССБ и другите организации на и за хора с увреждания – членове на Националния съвет, проведоха многократни срещи с представители на парламента и правителството за ратифициране на този международен договор. Това радостно събитие стана факт през месец януари 2012 година. Започна процес на транспониране на този документ в националното ни законодателство, което даде положителен тласък на политиките за хората с увреждания.

През следващите години наши представители участваха в многобройни работни групи за промени в: Закона за здравето, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и Наредбата за медицинска експертиза, в резултат на което процесът за определяне на вида и степента на уврежданията беше прецизиран, времево икономизиран, документално опростен, което доведе до повишаване на ефективността му.

Периодът 2018–2020 г. беше ключов за развитие на законодателството, свързано с правата на хората с увреждания. Бяха приети новите нормативни актове - Закон за хората с увреждания, Закон за социалните услуги, Закон за личната помощ, Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, Наредба за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията и други. По-долу ще отделим внимание на двата най-обхватни и структуроопределящи политиката за хората с увреждания нормативни акта.

В чл. 5 от Закона за хората с увреждания са определени областите на подкрепа за тази специфична социална група и те са: здравеопазване, образование, трудова заетост, жилищно осигуряване, достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради, транспорт, култура, спорт, личен живот, обществен и политически живот, правосъдие и други. Този нормативен акт препотвърди действащите подкрепи за специализираните предприятия и работодателите в обичайна среда, наемащи хора с увреждания. Той доразви на качествено ново ниво приобщаващото образование за деца с увреждания, въведе универсалния дизайн като ключово понятие за достъпността на средата и регламентира по-обхватно правата на хората със специфични възможности и формите на реализацията им в различни области на обществения живот.

Някои от новите значими моменти в Закона за хората с увреждания са:

1. Обвързване на социалните плащания в документа с линията на бедност - това е голям успех за национално представителните организации. Той беше постигнат след 10-годишна борба. Тази европейски призната величина, измерваща стандарта на гражданите с цел гарантиране на жизнен минимум, е динамична и се определя ежегодно от тристранния съвет, включващ представители на държавата, национално представителните организации на работниците и служителите и национално представителните организации на работодателите.

2. Създаването на Съвет за наблюдение – той е учреден с цел насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Членове на този изключително важен контролен орган, започнал да функционира през втората половина на 2019 г., са представители на:

- четири организации на и за хора с увреждания, определени чрез избор;

- омбудсмана на Република България;

- Комисията за защита от дискриминация;

- Българска академия на науките.

3. Въвеждане на квотния принцип за наемане на хора с увреждания от работодатели в обичайна работна среда и процедури за контрол на изпълнението му с цел увеличаване на възможностите за трудова заетост на хората със специфични възможности. Съгласно него те са длъжни при персонал от 51 работници и служители до 99 да назначат едно лице, а при персонал 100 и над 100 работници и служители - две на сто от средносписъчния си състав.

4. Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност - основната цел на програмата е изграждане на достъпна среда в съществуващи жилищни сгради и прилежащите им пространства за хора с увреждания и осигуряване на лична мобилност за тяхното социално приобщаване, като се отчитат и специфичните им потребности.

След повече от 10 години дебати, обсъждане и приемане на различни концепции новият Закон за социалните услуги стана факт през месец декември 2019 година.

Тази правна материя беше отделена от Закона за социално подпомагане. Нормативният акт надгражда действащата практика в сферата на социалните услуги за деца и лица с увреждания. Общините се утвърждават като основен двигател на реализацията на политиката в тази област. След определен лицензионен режим и при строг контрол от страна на държавата гражданските организации имат право да се включат в тази дейност. Законът създава нова Агенция за качеството на социалните услуги, която ще отговаря за всички етапи на процеса и трябва да допринесе за повишаване на неговата ефективност.

За първи път Законът за социалните услуги регламентира:

1. Приемането на Национална карта на социалните услуги, което дава възможност за регулиране и планиране на развитието на сектора и ще гарантира неговата устойчивост и обхватност.

2. Правото сами да избираме как да ползваме социални услуги.

3. Създаването на необходимите социални услуги, съответстващи на потребностите на хората с увреждания.

4. Интегрирани здравно-социални услуги.

5. Специализирани услуги за хора с увреждания - рехабилитация, дневна грижа, подкрепа за придобиване на трудови умения, различни видове терапия.

6. Безплатни услуги за подкрепа и обучение на членове на семейството, които се грижат в домашна среда за своите близки с увреждания.

7. Заместваща грижа.

8. Публично частното партньорство.

Тук е мястото да отбележим 55-годишните постижения на ССБ в областта на социалната рехабилитация, която е ключова за реализацията на правата на нашите членове. Началото на тази изключително важна дейност за ресоциализацията на хората без зрение е поставена през 1966 г. с откриването на Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив, през чиито обучителни курсове са преминали над шест хиляди и петстотин лица без зрение. През последните 30 години активността на нашата организация довежда до разкриване на мрежа от Центрове за социална рехабилитация и интеграция за хора със зрителни увреждания в градовете Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, София, Русе, Перник, Габрово, Тополовград, Шумен, Силистра, Кърджали и Добрич. Те функционират с променлив успех, но по-голямата част от тях трайно са допринесли за интегрирането на повече от 1 300 лица без зрение. ССБ се утвърди като доставчик на социални услуги и в продължение на повече от 10 години чрез конкурс управлява дейността на центровете в Габрово, Русе, Перник и София, които предоставят широк пакет от услуги за социално приобщаване на 254 незрящи потребители.

Мащабната правозащитна дейност на Съюза на слепите в България налага наши представители системно да:

I. Участват в работата на:

1. Комисиите на Народното събрание.

2. Работни групи към различни министерства за разработване на нормативни актове, програми, стратегии и други.

3. Комитетите за наблюдение на Оперативните програми.

4. Областните обществени съвети.

II. Провеждат срещи с президенти, председатели на Народното събрание, премиери, министри, депутати, изпълнителните директори на агенциите за хора с увреждания, социално подпомагане и по заетостта, областни управители, кметове, главни архитекти и други с цел обсъждане на националните и локални политики за социално приобщаване на хората с увреждания.

 

Уважаеми членове на Съюза на слепите в България,

През изминалите 100 години организацията ни е натрупала огромен опит за защита на правата и интересите на хората със зрителни увреждания. Ръководствата и са работили успешно в различни обществено-политически и икономически условия. Това е добра база в бъдеще нашето сдружение да продължи да бъде в челните редици на гражданските организации, борещи се за подобряване на качеството на живот на хората с увреждания.

 

Васил ДОЛАПЧИЕВ

 

 


Дата - 29-04-2021

Всички права запазени © 2006 Съюз на слепите в България

Дизайн и поддръжка Дот Медиа