Мисията на Съюза на слепите в България е защита на човешките, гражданските, социалните, икономическите и други права на хората със зрителни увреждания
English
 
Промени цвета:
Размер на шрифта: 
Европейски съюз

ЗАКОН за здравето

                                           
     
     Обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., доп., бр. 46 от 3.06.2005 г. бр. 101 от 18.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.
    
         Глава първа
     НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
    
         Раздел I
     Общи положения
    
         Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите.
    
         Чл. 2. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи:
    
      1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
    
      2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година;
    
      3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите;
    
      4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;
    
      5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства;
    
      6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите.
    
         Чл. 3. (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет.
    
      (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание.
    
      (3) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми.
    
      (4) Националната здравна стратегия и националните здравни програми се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване.
      (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г. , в сила от 1.01.2014 г.) Националните здравни програми се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници.
         Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Националната система за здравеопазване включва лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето.
    
         Раздел II
     Органи на управление на националната система за здравеопазване
    
         Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по:
    
      1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;
    
      2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация;
    
      3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения;
    
      4. медицинска експертиза.
    
      (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година.
    
      (3)  (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г. , в сила от 1.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2.
    
      (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
    
      (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет.
    
         Чл. 6. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет.
    
      (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., бр. 75 от 2006 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас.
    
      (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по:
    
      1. приоритетите на Националната здравна стратегия;
    
      2. етични проблеми на медицината и биомедицината;
    
      3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването;
    
      4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2;
    
     5. годишния проектобюджет на здравеопазването;
    
      6. научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина;
    
      7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения;
    
     8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване".
    
      (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването.
    
         Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя със заповед национални и републикански консултанти по медицински специалности.
    
      (2) Националните консултанти дават консултации и становища по възложени от министъра на здравеопазването въпроси.
    
      (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Републиканските консултанти консултират лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, комплексните онкологични центрове и центровете за кожно-венерически заболявания при оказването на медицинска помощ.
    
      (4) Финансирането на дейностите по ал. 2 се осигурява в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година, а на дейностите по ал. 3 - от съответните лечебни заведения.
    
      (5) Условията и редът за финансиране, организацията и дейността на националните и републиканските консултанти се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
    
         Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и организира от регионална здравна инспекция.
    
      (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За организиране на здравната помощ в общините съответният общински съвет може да създава служба по здравеопазване в състава на общинската администрация. Дейността на службата се осъществява под методическото ръководство на регионалната здравна инспекция.
    
         Чл. 8.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 15 от 2013 г. в сила от 1.01.2014 г.) Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта.
     
             (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.
    
         Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Регионалната здравна инспекция се ръководи и представлява от директор, който се подпомага от заместник-директор.
    
      (2) Директорът на регионалната здравна инспекция заема длъжността въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от министъра на здравеопазването.
    
      (3) Директор на регионална здравна инспекция може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина, призната медицинска специалност, квалификация по здравен мениджмънт и три години стаж след придобиване на специалността.
    
      (4) Директорът на регионалната здравна инспекция се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по чл. 10, ал. 3.
    
      (5) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на регионална здравна инспекция, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.
    
     (6) Заместник-директорът на регионалната здравна инспекция заема длъжността въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от директора на съответната регионална здравна инспекция.
    
      (7) Заместник-директор на регионална здравна инспекция може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина, призната медицинска специалност и с квалификация по здравен мениджмънт.
    
         Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната област дейности по:
    
      1. държавен здравен контрол;
    
      2. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните и здравните заведения;
    
      3. проверка относно спазването на изискванията по чл. 40, ал. 4 и чл. 47, ал. 4 от Закона за лечебните заведения;
    
     4. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза;
    
      5. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
    
      6. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване;
    
      7. мониторинг на факторите на жизнената среда и на дейностите със значение за здравето на населението;
    
      8. анализи, оценки и прогнози за здравно-демографските процеси на регионално ниво;
    
      9. лабораторни анализи и изпитвания;
    
      10. разработване и изпълнение на регионални здравни програми и проекти;
    
      11. координация и изпълнение на национални и международни здравни програми и проекти;
    
      12. методическа, консултативна и експертна помощ;
    
      13. следдипломно практическо обучение в областта на опазване на общественото здраве;
    
      14. проверки по сигнали на граждани, свързани с опазването на общественото здраве;
    
      15. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи и изготвяне на военновременен план за територията на съответната област.
    
      (2) Регионалните здравни инспекции съвместно със съсловните организации проучват потребностите от медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности.
    
      (3) Наименованието и броят на дирекциите в общата и специализираната администрация на всяка регионална здравна инспекция, техните функции и числеността на персонала в тях се определят в правилник, издаден от министъра на здравеопазването.
    
      (4) С правилника по ал. 3 министърът на здравеопазването може да възложи на определени регионални здравни инспекции дейности, които се изпълняват на територията на няколко области или на територията на цялата страна.
    
         Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Приходите на регионалните здравни инспекции се формират от:
     1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г. , в сила от 1.01.2014 г.) субсидия от държавния бюджет;
    
      2. собствена дейност.
    
      (2) Регионалните здравни инспекции са администратори на приходите по ал. 1, т. 2, които се формират от:
    
      1. държавни такси;
    
      2. глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от директорите на регионалните здравни инспекции, постъпили по сметката им;
    
      3. други източници.
    
      (3) Средствата по ал. 1, т. 2 се разходват за:
    
      1. осъществяване на контролна дейност;
    
      2. профилактика на незаразните болести, профилактика и надзор на заразните болести;
    
      3. създаване, поддържане и водене на регистрите по този закон и по други закони, възложени на регионалните здравни инспекции;
    
      4. лабораторни анализи и изпитвания;
    
      5. участие в национални и международни междулабораторни изпитвания;
    
      6. акредитиране и поддържане акредитацията на лабораториите на регионалните здравни инспекции;
    
      7. разпространение на информационни и научноизследователски материали;
    
      8. (отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.);
    
     9. (отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).
    
         Раздел III
     Държавен здравен контрол
    
         Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) С цел защита на здравето на гражданите на територията на Република България се извършва държавен здравен контрол чрез осъществяване на дейностите по чл. 15.
    
         Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ).
    
      (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции са държавни служители.
    
      (3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол.
    
         Чл. 13. (1) Главният държавен здравен инспектор се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на здравеопазването.
    
      (2) Правомощията на главния държавен здравен инспектор в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от министъра на здравеопазването с писмена заповед заместник, който е служител в администрацията на Министерството на здравеопазването.
    
      (3) Дейността на главния държавен здравен инспектор се подпомага от администрацията на Министерството на здравеопазването.
    
         Чл. 14. (1) Главният държавен здравен инспектор организира и ръководи:
    
      1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) държавния здравен контрол по чл. 15;
    
      2. дейностите по промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
    
      3. (отм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.);
    
     4. (отм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.);
    
     5. профилактичните и противоепидемичните дейности при бедствия, аварии и катастрофи.
    
      (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Главният държавен здравен инспектор осъществява методическо ръководство и контрол на звената по ведомствен здравен контрол към Министерството на правосъдието, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
    
         Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват държавен здравен контрол чрез дейности по:
    
      1. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение по § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба;
    
     2. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за продуктите и стоките със значение за здравето на човека по § 1, т. 10 от допълнителната разпоредба;
    
     3. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за дейностите със значение за здравето на човека по § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба;
    
     4. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за факторите на жизнената среда по § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба;
    
     5. надзор на заразните болести;
    
      6. контрол по спазване на установените с нормативен акт забрани и ограничения за реклама и продажба на алкохолни напитки;
    
      7. контрол по спазване на установените с нормативен акт забрани и ограничения за тютюнопушене.
    
      (2) Държавен здравен контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от министъра на здравеопазването регионални здравни инспекции и от НЦРРЗ.
    
         Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).
    
         Чл. 17. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).
    
         Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).
    
         Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.).
    
         Чл. 19. (1) Държавният здравен контрол се извършва систематично - без предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти.
    
      (2) При провеждането на държавния здравен контрол държавните здравни инспектори имат право:
    
      1. на свободен достъп до обектите, продуктите, стоките, дейностите и лицата, подлежащи на контрол;
    
      2. да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на хартиен и/или електронен носител;
    
      3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества, необходими за извършване на изследвания;
    
      4. да разпореждат извършване на прегледи и изследвания за оценка на здравословното състояние на лицата по чл. 34, ал. 3;
    
     5. да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или заразоносители и представляват опасност за здравето на околните;
    
      6. да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение;
    
      7. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да спират експлоатацията на обекти с обществено предназначение, на части от тях или на съответната дейност в случаите по чл. 38, ал. 3, като уведомят незабавно директора на регионалната здравна инспекция;
    
      8. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да спират реализацията на продукти и стоки със значение за здравето на човека в случаите по чл. 39, ал. 1, т. 1;
    
     9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да поставят удостоверителни знаци в случаите по чл. 38 и 39;
    
     10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да съставят актове за установяване на административни нарушения;
    
      11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., предишна т. 9, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да предлагат на органите на Дирекцията за национален строителен контрол при въвеждане в експлоатация на строежите в Република България решение за отказ за приемане на обекти с обществено предназначение, когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;
    
      12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., предишна т. 10, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да издават хигиенни заключения за съответствието на обектите с обществено предназначение, на продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда със здравните изисквания;
    
      13. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., предишна т. 11, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да правят предложения за принудителни административни мерки, предвидени в закон.
    
      (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции.
    
      (4) Условията и редът за упражняване на държавен здравен контрол се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
    
         Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) (1) Анализът на проби от продуктите и стоките със значение за здравето на човека и на факторите на жизнената среда, взети за целите на държавния здравен контрол, се извършва в лаборатории, определени със заповед на министъра на здравеопазването.
    
      (2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани в съответствие с изискванията на БДС ЕN ISO/IEC 17025 и/или на БДС ЕN ISO/IEC 17020, като обхватът на акредитация на изпитвателните лаборатории по БДС ЕN ISO/IEC 17025 се отнася за определени изпитвания или групи изпитвания.
    
      (3) Министърът на здравеопазването може да определи със заповед лаборатории за анализ, които не са акредитирани по реда на ал. 2, за определен срок при наличие на следните условия:
    
      1. лабораториите са започнали и изпълняват необходимите процедури за акредитация;
    
      2. налице са доказателства, че при провеждане на анализи за целите на държавния контрол лабораториите прилагат система и процедури за контрол и изпитване, гарантиращи качество на лабораторната дейност.
    
         Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Доброволно плащане на глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от органите на държавния здравен контрол, може да се извършва в Министерството на здравеопазването или в съответната регионална здравна инспекция.
    
         Раздел IV
     Здравни заведения
    
         Чл. 21. (1) Здравните заведения са структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите.
    
      (2) Здравни заведения по смисъла на този закон са:
    
      1. националните центрове по проблемите на общественото здраве;
    
      2. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);
    
      3. здравните кабинети по чл. 26;
    
     4. (нова - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) оптиките по чл. 26а.
    
     (3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Аптеките са здравни заведения със статут и дейност, определени със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
    
         Чл. 22. (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве са юридически лица на бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, които се откриват, преобразуват и закриват с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
    
      (2) Националните центрове по проблемите на общественото здраве се ръководят от директори, които заемат длъжността си въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.
    
      (3) Директорите на националните центрове по проблемите на общественото здраве се атестират от комисия, назначена от министъра на здравеопазването, на всеки три години. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника за устройството и дейността на съответния национален център по проблемите на общественото здраве.
    
      (4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на национален център по проблемите на общественото здраве, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.
    
         Чл. 23. (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве осъществяват дейности по:
    
      1. провеждане на проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози в областта на опазване на общественото здраве;
    
      2. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на епидемии от заразни болести;
    
      3. организиране, управление и координация на медицинската помощ при бедствия, аварии и катастрофи на територията на Република България;
    
      4. оценка на риска и неблагоприятното влияние на факторите на жизнената среда върху индивидуалното, семейното и общественото здраве;
    
      5. лабораторни изследвания и експертизи;
    
      6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) защита на лицата от действието на йонизиращите и нейонизиращите лъчения;
    
      7. промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите;
    
      8. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) експертна и консултативна помощ на регионалните здравни инспекции;
    
      9. експертна, консултативна и методическа помощ на лечебните и здравните заведения;
    
      10. планиране и провеждане на научна и научно-приложна дейност;
    
      11. държавен здравен контрол в случаите, предвидени в закон;
    
      12. учебна дейност;
    
      13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) събиране, обобщаване и анализиране на информацията от дейността на регионалните здравни инспекции.
    
      (2) Устройството и дейността на отделните национални центрове по проблемите на обществено здраве се уреждат с правилник на министъра на здравеопазването.
    
         Чл. 24. (1) Приходите на националните центрове по проблемите на общественото здраве се формират от:
    
      1.  (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г. , в сила от 1.01.2014 г.) субсидии от държавния бюджет;
      2. дарения и завещания;
    
      3. други бюджетни приходи от:
    
      а) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) държавни такси;
    
      б) научноизследователска и експертна дейност;
    
      в) такси за следдипломно обучение.
    
      (2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.).
    
         Чл. 25. (1) Националната експертна лекарска комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, със седалище София.
    
      (2) Националната експертна лекарска комисия се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.
    
      (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Директорът на НЕЛК се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по чл. 109.
    
     (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) При получаване на отрицателна атестация министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директора на НЕЛК с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.
    
     (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Националната експертна лекарска комисия осъществява експертни, контролно-методически и консултативни дейности по експертизата на работоспособността.
    
         Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Здравни кабинети се създават във:
    
      1. детските градини и училищата;
    
      2. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г.);
    
     3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г., бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) специализираните институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, домове за възрастни хора с увреждания, социалните учебно-професионални центрове, домове за стари хора, приюти и центрове за временно настаняване.
    
      (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., доп., бр. 95 от 2007 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., бр. 50 от 2010 г.) Изискванията към устройството и дейността на здравните кабинети, редът за откриването им, както и документацията, която водят, се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и министъра на физическото възпитание и спорта.
    
      (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2007 г., бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Със закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се определя финансирането от държавата и общините на здравните дейности за деца и ученици и на оборудването, консумативите и изпълнението на дейностите за съответната година в здравните кабинети, открити по реда на този закон.
    
      (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2007 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) С наредбата по ал. 2 се определят и минималният брой деца или ученици, необходим за откриване на здравните кабинети по ал. 1, както и изискванията за оборудването и консумативите в тях.
    
         Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2006 г.) (1) Оптиките осъществяват дейности по:
    
      1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) здравна консултация по проблемите на зрението, осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт;
    
      2. предприемане на мерки за корекция на зрението, предписани от лекар;
    
      3. изработка и продажба на очила и материали за очна оптика.
    
      (2) Оптиките се ръководят от лица с придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по професионално направление "Медицина" с призната специалност по очни болести или от лица с професионална квалификация по професиите "техник по очна оптика" или "оптик - оптометрист" и с най-малко една година стаж по специалността.
    
      (3) Изработването и продажбата на очила и материали за очна оптика се извършват от лица с професионална квалификация по професиите "техник по очна оптика" или "оптик - оптометрист".
    
      (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Здравните консултации по ал. 1, т. 1 могат да се осъществяват само в оптика, която има сключен договор с лекар с призната специалност по очни болести.
    
         Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Откриването на оптики по чл. 26а, ал. 1 се извършва по реда на чл. 36.
    
     (2) Изискванията за устройството и дейността на оптиките се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването.
    
         Раздел V
     Здравна информация и документация
    
         Чл. 27. (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.
    
      (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация.
    
      (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт.
    
         Чл. 28. (1) Здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато:
    
      1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;
    
      2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица;
    
      3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;
    
      4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;
    
      5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;
    
      6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;
    
      7. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт.
    
      (2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се извършва след уведомяване на съответното лице.
    
      (3) Лицата по чл. 27, ал. 2 са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна информация от неправомерен достъп.
    
         Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Министърът на здравеопазването, второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него и лечебните заведения, към които по силата на нормативен акт е създаден регистър с национално значение, при и по повод осъществяване на функциите си имат право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства.
    
         Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) (1) Пациентът има право да получи от лечебното заведение здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи.
    
      (2) Пациентът има право да упълномощи писмено друго лице да се запознае с медицинските му документи, както и да направи копия от тях.
    
      (3) При смърт на пациента неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят копия от медицинските му документи.
    
         Чл. 28в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Медицинските специалисти и служители в лечебните заведения нямат право да разгласяват информация за пациента, която е получена при изпълнение на служебните им задължения.
    
         Глава втора
     ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО
    
         Раздел I
     Общи положения
    
         Чл. 29. Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика.
    
         Чл. 30. (1) За опазване здравето и работоспособността на гражданите лечебните заведения системно извършват профилактични прегледи и диспансеризация.
    
      (2) Лицата с повишен здравен риск или със заболявания подлежат на диспансеризация.
    
      (3) Условията, редът и финансирането за извършване на профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
    
         Раздел II
     Осигуряване на здравословна жизнена среда
    
         Чл. 31. (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори.
    
      (2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания.
    
         Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за анализ, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и обществените сгради, замърсителите в питейните води.
    
      (2) Министърът на здравеопазването анализира и оценява факторите на жизнената среда на национално равнище в годишния доклад по чл. 5, ал. 2 и предлага мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите.
    
      (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за анализ, оценка и контрол на нейонизиращите лъчения в урбанизираните територии и обществените сгради.
    
      (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции наблюдават, анализират и оценяват факторите на жизнената среда на територията на областта и предлагат мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите.
    
      (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Държавните органи, които извършват анализ, оценка и контрол на параметрите на околната среда, предоставят в Министерството на здравеопазването данните, необходими за извършване оценка на здравния риск.
    
         Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) (1) Министърът на здравеопазването организира провеждането на епидемиологични проучвания за установяване на зависимост между замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението.
    
      (2) Министерският съвет и/или общините приемат и финансират програми за провеждане на дейности, свързани с опазване, укрепване и възстановяване здравето на гражданите в населените места, в които е установена зависимост между замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението.
    
         Чл. 34. (1) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.).
    
     (2) Здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека, както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда се определят с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е предвидено друго.
    
      (3) Здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
    
         Чл. 35. Органите на държавния здравен контрол участват в състава на експертните съвети по устройство на територията, съгласуват при необходимост устройствени схеми и планове, участват в оценката на съответствието на инвестиционните проекти, когато тя се извършва с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация или по искане на физически или юридически лица, дават становище по готовността на строежите за въвеждането им в експлоатация по реда на Закона за устройството на територията.
    
         Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., относно изречение второ - в сила от 1.07.2011 г.) Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК. Уведомлението може да се извърши и по електронен път, при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронното управление.
    
     (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В срок до един месец от уведомяването териториалните органи на държавния здравен контрол извършват проверка за спазване на здравните изисквания в обекта.
    
      (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции създават и поддържат публичен регистър на обектите с обществено предназначение при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
    
      (4) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Алинея 1 не се прилага за лечебни заведения, предприятия за производство и търговия на едро с лекарства, аптеки, дрогерии, предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни и за обекти за обществено хранене.
    
         Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) По искане на заинтересованите лица главният държавен здравен инспектор издава здравен сертификат за износ на произведени в страната продукти и стоки със значение за здравето на човека, който удостоверява, че продуктите и стоките са пуснати на пазара в съответствие с изискванията на националното законодателство и се разпространяват свободно на територията на страната.
    
      (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека.
    
      (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Здравният сертификат по ал. 1 се издава за срок три години.
    
      (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) Органите на държавния здравен контрол дават становище за безопасност и/или съответствие със законовите разпоредби за продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, в изпълнение на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 339/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. относно проверките за съответствие с правилата за безопасност на продуктите при продукти, внасяни от трети страни.
    
         Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) При неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията.
    
      (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) При неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на регионалната здравна инспекция, съответно директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията.
    
      (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В случаите, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния, държавните здравни инспектори спират незабавно с предписание експлоатацията на обекта или на части от него или на съответната дейност, определят мерки за отстраняване на нарушенията и незабавно уведомяват директора на регионалната здравна инспекция.
    
      (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Директорът на регионалната здравна инспекция, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност.
    
      (5) При изпълнение на задължителните предписания и определените мерки органът, издал заповедта, разрешава със заповед възстановяването на дейността или експлоатацията на обекта.
    
         Чл. 39. (1) При съмнение за безопасността на продукти и стоки със значение за здравето на човека държавният здравен инспектор:
    
      1. издава писмено предписание за спиране реализацията на стоки със значение за здравето на човека, което връчва срещу подпис на заинтересованото лице или на негов представител;
    
      2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) взема проби за лабораторен анализ и експертиза в присъствието на заинтересованото лице или на негов представител и ги предоставя в лабораторията на регионалната здравна инспекция.
    
      (2) Държавният здравен инспектор уведомява заинтересованото лице за резултатите от лабораторните изследвания и експертизата в тридневен срок от получаването им.
    
      (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) При оспорване на резултатите от лабораторните анализи и експертизата се извършват повторни изследвания по писмено искане от заинтересованото лице, направено до главния държавен здравен инспектор чрез директора на регионалната здравна инспекция в тридневен срок от датата на получаване на резултата от първоначалното изследване.
    
      (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В случаите по ал. 3 повторните изследвания се извършват от друга регионална здравна инспекция, определена от главния държавен здравен инспектор.
    
      (5) Резултатите от извършените изследвания по ал. 4 не подлежат на оспорване.
    
         Чл. 40. В случай че продуктите и стоките са явно негодни за употреба и заинтересованото лице няма писмени възражения по това заключение на държавния здравен инспектор, лабораторни анализи и експертиза не се извършват.
    
         Чл. 41. (1) В случай че резултатите от лабораторните изследвания и експертизата потвърждават съответствието на продуктите и стоките със здравните изисквания, държавният здравен инспектор ги проверява за настъпили промени по време на спирането и писмено отменя даденото предписание за спиране на реализацията в тридневен срок от датата на получаване на резултатите.
    
      (2) В случай че от резултатите от лабораторните изследвания и експертизата се установи, че продуктите и стоките не съответстват на здравните изисквания, държавният здравен инспектор предлага да бъде издадена заповед за преработка, използване за други цели в преработен или непреработен вид или унищожаване на продуктите и стоките със значение за здравето на човека.
    
         Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Заповед за преработка, използване за други цели или унищожаване на продукти и стоки със значение за здравето на човека се издава от директора на регионалната здравна инспекция или НЦРРЗ - за продукти и стоки на стойност до 100 000 лв., и от главния държавен здравен инспектор - за продукти и стоки на стойност над 100 000 лв.
    
      (2) В 7-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 1 продуктите и стоките се предават за преработка, използване за други цели или се унищожават задължително в присъствие на държавен здравен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към заповедта по ал. 1.
    
         Чл. 43. (1) Условията и редът за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания, анализи и експертизи, необходими за целите на държавния здравен контрол, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
    
      (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Лабораторните изследвания за нуждите на държавния здравен контрол са за сметка на регионалните здравни инспекции.
    
      (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) В случаите на повторни лабораторни изследвания при оспорване на резултатите от лабораторните анализи и експертиза лабораторните изследвания са за сметка на лицето, което извършва оспорването, ако резултатът от първоначалните изследвания се потвърди.
    
         Чл. 44. Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол.
    
         Чл. 45. (1) Принудителните административни мерки, наложени по реда на този раздел, се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Принудителните административни мерки подлежат на предварително изпълнение.
    
      (2) Принудителните административни мерки, наложени по реда на този раздел, се обжалват по административен ред, както следва:
    
      1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) постановените от държавен здравен инспектор - пред директора на регионалната здравна инспекция и директора на НЦРРЗ;
    
      2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) постановените от директора на регионалната здравна инспекция и НЦРРЗ - пред главния държавен здравен инспектор;
    
      3. постановените от главния държавен здравен инспектор - пред министъра на здравеопазването.
    
         Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За издаване на документи и извършване на

Изтегли целият документ от тук:  ЗАКОН за здравето.doc

Всички права запазени © 2006 Съюз на слепите в България

Дизайн и поддръжка Дот Медиа